зву̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
зву̀чна, зву̀чно, мн. зву̀чни, прил.
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име.
2. Който издава чист и силен звук; звънък. Звучна целувка.
3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч.
същ. зву̀чност, звучността̀, ж.
• Звучна съгласна. — Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име.
2. Който издава чист и силен звук; звънък. Звучна целувка.
3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч.
същ. зву̀чност, звучността̀, ж.
• Звучна съгласна. — Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- звучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | зву-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | звуч-ния | ||
| пълен член | звуч-ни-ят | ||
| ж. р. | звуч-на | ||
| членувано | звуч-на-та | ||
| ср. р. | звуч-но | ||
| членувано | звуч-но-то | ||
| мн. ч. | звуч-ни | ||
| членувано | звуч-ни-те | ||