еклѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
еклѝва, еклѝво, мн. еклѝви, прил. Остар. Който ечи.
същ. еклѝвост, екливостта̀, ж.
същ. еклѝвост, екливостта̀, ж.
Грешни изписвания (2)
- иклив
- еклиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ек-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ек-ли-вия | ||
| пълен член | ек-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | ек-ли-ва | ||
| членувано | ек-ли-ва-та | ||
| ср. р. | ек-ли-во | ||
| членувано | ек-ли-во-то | ||
| мн. ч. | ек-ли-ви | ||
| членувано | ек-ли-ви-те | ||