звънлив

Речник на българския език

звънлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

звънлѝва, звънлѝво, мн. звънлѝви, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас.

Грешни изписвания (3)

  • званлив
  • званлиф
  • звънлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. звън-лив
непълен член звън-ли-вия
пълен член звън-ли-ви-ят
ж. р. звън-ли-ва
членувано звън-ли-ва-та
ср. р. звън-ли-во
членувано звън-ли-во-то
мн. ч. звън-ли-ви
членувано звън-ли-ви-те