мелодичен

Речник на българския език

мелодѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мелодѝчна, мелодѝчно, мн. мелодѝчни, прил. Приятен за слуха, хармоничен. Мелодична песен. Мелодичен език.
същ. мелодѝчност, мелодичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • мелодичин
  • мелудичен
  • мелудичин
  • милодичен
  • милодичин
  • милудичен
  • милудичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-ло-ди-чен
непълен член ме-ло-дич-ния
пълен член ме-ло-дич-ни-ят
ж. р. ме-ло-дич-на
членувано ме-ло-дич-на-та
ср. р. ме-ло-дич-но
членувано ме-ло-дич-но-то
мн. ч. ме-ло-дич-ни
членувано ме-ло-дич-ни-те