напевен

Речник на българския език

напѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

напѐвна, напѐвно, мн. напѐвни, прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас.
същ. напѐвност, напевността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • напевин
  • нъпевен
  • нъпевин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-пе-вен
непълен член на-пев-ния
пълен член на-пев-ни-ят
ж. р. на-пев-на
членувано на-пев-на-та
ср. р. на-пев-но
членувано на-пев-но-то
мн. ч. на-пев-ни
членувано на-пев-ни-те