запор

Речник на българския език

запо̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. запо̀ри, (два) запо̀ра, м. Спец.
1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и под.) или с имущество. Сложили му запор на парите.
2. Удръжки на пари от заплата за изплащане на дългове.
• Нямам запор. — Нямам спиране; нямам задръжки. Като тръгна по мъже, няма запор.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зъпор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пор
непълен член за-по-ра
пълен член за-по-рът
мн.ч. за-по-ри
членувано за-по-ри-те
бройна форма за-по-ра
звателна форма —

Връзки