секвестър

Речник на българския език

секвѐстър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • секвестар
  • сиквестар
  • сиквестър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-вес-тър
непълен член сек-вес-тъ-ра
пълен член сек-вес-тъ-рът
мн.ч. сек-вес-т-ри
членувано сек-вес-т-ри-те
бройна форма сек-вес-тъ-ра
звателна форма