възбрана

Речник на българския език

възбра̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана.

Грешни изписвания (3)

  • вазбрана
  • вазбранъ
  • възбранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-б-ра-на
членувано въз-б-ра-на-та
мн.ч. въз-б-ра-ни
членувано въз-б-ра-ни-те
звателна форма