запрещѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. запрещѐния, м. Забрана.
• Под запрещение съм. — Спец. Ограничен съм в имуществените си права.
• Под запрещение съм. — Спец. Ограничен съм в имуществените си права.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- запрештение
- заприштение
- заприщение
- зъпрештение
- зъпрещение
- зъприштение
- зъприщение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зап-ре-ще-ние | |
|---|---|---|
| членувано | зап-ре-ще-ни-е-то | |
| мн.ч. | зап-ре-ще-ния | |
| членувано | зап-ре-ще-ни-я-та |