запорите

Речник на българския език

1. запорите — мн. ч. членувано

запорите е производна форма на запор (мн. ч. членувано).

2. запорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

запорите е производна форма на запоря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).