запоря

Речник на българския език

запо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • запоръ
  • зъпоръ
  • зъпоря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-по-ря за-по-рим
2 лице за-по-риш за-по-ри-те
3 лице за-по-ри за-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-по-рих за-по-рих-ме
2 лице за-по-ри за-по-рих-те
3 лице за-по-ри за-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-по-рех за-по-рех-ме
2 лице за-по-ре-ше за-по-рех-те
3 лице за-по-ре-ше за-по-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запорил съм запорила съм запорило съм запорили сме
2 лице запорил си запорила си запорило си запорили сте
3 лице запорил е запорила е запорило е запорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запорил бях запорила бях запорило бяхме запорили
2 лице беше запорил беше запорила беше запорило бяхте запорили
3 лице беше запорил беше запорила беше запорило бяха запорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще запоря ще запорим
2 лице ще запориш ще запорите
3 лице ще запори ще запорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запорил ще съм запорила ще съм запорило ще сме запорили
2 лице ще си запорил ще си запорила ще си запорило ще сте запорили
3 лице ще е запорил ще е запорила ще е запорило ще са запорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да запоря щяхме да запорим
2 лице щеше да запориш щяхте да запорите
3 лице щеше да запори щяха да запорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запорил щях да съм запорила щях да съм запорило щяхме да сме запорили
2 лице щеше да си запорил щеше да си запорила щеше да си запорило щяхте да сте запорили
3 лице щеше да е запорил щеше да е запорила щеше да е запорило щяха да са запорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запорел съм запорела съм запорело съм запорели сме
2 лице запорел си запорела си запорело си запорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запорил съм запорила съм запорило съм запорили сме
2 лице запорил си запорила си запорило си запорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запорил била съм запорила било съм запорило били сме запорили
2 лице бил си запорил била си запорила било си запорило били сте запорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запоря щяла съм да запоря щяло съм да запоря щели сме да запорим
2 лице щял си да запориш щяла си да запориш щяло си да запориш щели сте да запорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запорил щяла съм да съм запорила щяло съм да съм запорило щели сме да сме запорили
2 лице щял си да си запорил щяла си да си запорила щяло си да си запорило щели сте да сте запорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запорил бих запорила бих запорило бихме запорили
2 лице би запорил би запорила би запорило бихте запорили
3 лице би запорил би запорила би запорило биха запорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-по-ри за-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-по-рен
непълен член за-по-ре-ния
пълен член за-по-ре-ни-ят
женски род за-по-ре-на
членувано за-по-ре-на-та
среден род за-по-ре-но
членувано за-по-ре-но-то
множествено число за-по-ре-ни
членувано за-по-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-по-рил
непълен член за-по-ри-лия
пълен член за-по-ри-ли-ят
женски род за-по-ри-ла
членувано за-по-ри-ла-та
среден род за-по-ри-ло
членувано за-по-ри-ло-то
множествено число за-по-ри-ли
членувано за-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-по-рел
женски род за-по-ре-ла
среден род за-по-ре-ло
множествено число за-по-ре-ли