запорело

Речник на българския език

1. запорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запорело е производна форма на запоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запорело е производна форма на запоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).