бил запорил

Речник на българския език

1. бил запорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил запорил е производна форма на запоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).