зазвънтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	заз-вън-тя	заз-вън-тим
2 лице	заз-вън-тиш	заз-вън-ти-те
3 лице	заз-вън-ти	заз-вън-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	заз-вън-тях	заз-вън-тях-ме
2 лице	заз-вън-тя	заз-вън-тях-те
3 лице	заз-вън-тя	заз-вън-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	заз-вън-тях	заз-вън-тях-ме
2 лице	заз-вън-те-ше	заз-вън-тях-те
3 лице	заз-вън-те-ше	заз-вън-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	зазвънтял съм	зазвънтяла съм	зазвънтяло съм	зазвънтели сме
2 лице	зазвънтял си	зазвънтяла си	зазвънтяло си	зазвънтели сте
3 лице	зазвънтял е	зазвънтяла е	зазвънтяло е	зазвънтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях зазвънтял	бях зазвънтяла	бях зазвънтяло	бяхме зазвънтели
2 лице	беше зазвънтял	беше зазвънтяла	беше зазвънтяло	бяхте зазвънтели
3 лице	беше зазвънтял	беше зазвънтяла	беше зазвънтяло	бяха зазвънтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще зазвънтя	ще зазвънтим
2 лице	ще зазвънтиш	ще зазвънтите
3 лице	ще зазвънти	ще зазвънтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм зазвънтял	ще съм зазвънтяла	ще съм зазвънтяло	ще сме зазвънтели
2 лице	ще си зазвънтял	ще си зазвънтяла	ще си зазвънтяло	ще сте зазвънтели
3 лице	ще е зазвънтял	ще е зазвънтяла	ще е зазвънтяло	ще са зазвънтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да зазвънтя	щяхме да зазвънтим
2 лице	щеше да зазвънтиш	щяхте да зазвънтите
3 лице	щеше да зазвънти	щяха да зазвънтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм зазвънтял	щях да съм зазвънтяла	щях да съм зазвънтяло	щяхме да сме зазвънтели
2 лице	щеше да си зазвънтял	щеше да си зазвънтяла	щеше да си зазвънтяло	щяхте да сте зазвънтели
3 лице	щеше да е зазвънтял	щеше да е зазвънтяла	щеше да е зазвънтяло	щяха да са зазвънтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	зазвънтял съм	зазвънтяла съм	зазвънтяло съм	зазвънтели сме
2 лице	зазвънтял си	зазвънтяла си	зазвънтяло си	зазвънтели сте
3 лице	заз-вън-тял зазвънтял е	заз-вън-тя-ла зазвънтяла е	заз-вън-тя-ло зазвънтяло е	заз-вън-те-ли зазвънтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	зазвънтял съм	зазвънтяла съм	зазвънтяло съм	зазвънтели сме
2 лице	зазвънтял си	зазвънтяла си	зазвънтяло си	зазвънтели сте
3 лице	заз-вън-тял зазвънтял е	заз-вън-тя-ла зазвънтяла е	заз-вън-тя-ло зазвънтяло е	заз-вън-те-ли зазвънтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм зазвънтял	била съм зазвънтяла	било съм зазвънтяло	били сме зазвънтели
2 лице	бил си зазвънтял	била си зазвънтяла	било си зазвънтяло	били сте зазвънтели
3 лице	бил зазвънтял бил е зазвънтял	била зазвънтяла била е зазвънтяла	било зазвънтяло било е зазвънтяло	били зазвънтели били са зазвънтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да зазвънтя	щяла съм да зазвънтя	щяло съм да зазвънтя	щели сме да зазвънтим
2 лице	щял си да зазвънтиш	щяла си да зазвънтиш	щяло си да зазвънтиш	щели сте да зазвънтите
3 лице	щял да зазвънти щял е да зазвънти	щяла да зазвънти щяла е да зазвънти	щяло да зазвънти щяло е да зазвънти	щели да зазвънтят щели са да зазвънтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм зазвънтял	щяла съм да съм зазвънтяла	щяло съм да съм зазвънтяло	щели сме да сме зазвънтели
2 лице	щял си да си зазвънтял	щяла си да си зазвънтяла	щяло си да си зазвънтяло	щели сте да сте зазвънтели
3 лице	щял да е зазвънтял щял е да е зазвънтял	щяла да е зазвънтяла щяла е да е зазвънтяла	щяло да е зазвънтяло щяло е да е зазвънтяло	щели да са зазвънтели щели са да са зазвънтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих зазвънтял	бих зазвънтяла	бих зазвънтяло	бихме зазвънтели
2 лице	би зазвънтял	би зазвънтяла	би зазвънтяло	бихте зазвънтели
3 лице	би зазвънтял	би зазвънтяла	би зазвънтяло	биха зазвънтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
заз-вън-ти	заз-вън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		заз-вън-тял
		непълен член	заз-вън-те-лия
		пълен член	заз-вън-те-ли-ят
	женски род		заз-вън-тя-ла
		членувано	заз-вън-тя-ла-та
	среден род		заз-вън-тя-ло
		членувано	заз-вън-тя-ло-то
множествено число			заз-вън-те-ли
		членувано	заз-вън-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	заз-вън-тял
	женски род	заз-вън-тя-ла
	среден род	заз-вън-тя-ло
множествено число		заз-вън-те-ли