зазвънтели

Речник на българския език

1. зазвънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зазвънтели е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зазвънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зазвънтели е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. зазвънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

зазвънтели е производна форма на зазвънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. зазвънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зазвънтели е производна форма на зазвънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).