зазвънтял си

Речник на българския език

1. зазвънтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънтял си е производна форма на зазвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънтял си е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънтял си е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).