зазвънтял

Речник на българския език

1. зазвънтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънтял е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънтял е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънтял — мин. деят. св. прич. м. р.

зазвънтял е производна форма на зазвънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зазвънтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зазвънтял е производна форма на зазвънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).