зазвънтяла

Речник на българския език

1. зазвънтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зазвънтяла е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зазвънтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зазвънтяла е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зазвънтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

зазвънтяла е производна форма на зазвънтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зазвънтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зазвънтяла е производна форма на зазвънтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).