зазвънтяло си

Речник на българския език

1. зазвънтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънтяло си е производна форма на зазвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазвънтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънтяло си е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазвънтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънтяло си е производна форма на зазвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).