достоявам

Речник на българския език

достоя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • достоявъм
  • достуявам
  • достуявъм
  • дустоявам
  • дустоявъм
  • дустуявам
  • дустуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице дос-то-я-вам дос-то-я-ва-ме
2 лице дос-то-я-ваш дос-то-я-ва-те
3 лице дос-то-я-ва дос-то-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице дос-то-я-вах дос-то-я-вах-ме
2 лице дос-то-я-ва дос-то-я-вах-те
3 лице дос-то-я-ва дос-то-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице дос-то-я-вах дос-то-я-вах-ме
2 лице дос-то-я-ва-ше дос-то-я-вах-те
3 лице дос-то-я-ва-ше дос-то-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице достоявал съм достоявала съм достоявало съм достоявали сме
2 лице достоявал си достоявала си достоявало си достоявали сте
3 лице достоявал е достоявала е достоявало е достоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях достоявал бях достоявала бях достоявало бяхме достоявали
2 лице беше достоявал беше достоявала беше достоявало бяхте достоявали
3 лице беше достоявал беше достоявала беше достоявало бяха достоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще достоявам ще достояваме
2 лице ще достояваш ще достоявате
3 лице ще достоява ще достояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм достоявал ще съм достоявала ще съм достоявало ще сме достоявали
2 лице ще си достоявал ще си достоявала ще си достоявало ще сте достоявали
3 лице ще е достоявал ще е достоявала ще е достоявало ще са достоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да достоявам щяхме да достояваме
2 лице щеше да достояваш щяхте да достоявате
3 лице щеше да достоява щяха да достояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм достоявал щях да съм достоявала щях да съм достоявало щяхме да сме достоявали
2 лице щеше да си достоявал щеше да си достоявала щеше да си достоявало щяхте да сте достоявали
3 лице щеше да е достоявал щеше да е достоявала щеше да е достоявало щяха да са достоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице достоявал съм достоявала съм достоявало съм достоявали сме
2 лице достоявал си достоявала си достоявало си достоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице достоявал съм достоявала съм достоявало съм достоявали сме
2 лице достоявал си достоявала си достоявало си достоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм достоявал била съм достоявала било съм достоявало били сме достоявали
2 лице бил си достоявал била си достоявала било си достоявало били сте достоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да достоявам щяла съм да достоявам щяло съм да достоявам щели сме да достояваме
2 лице щял си да достояваш щяла си да достояваш щяло си да достояваш щели сте да достоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм достоявал щяла съм да съм достоявала щяло съм да съм достоявало щели сме да сме достоявали
2 лице щял си да си достоявал щяла си да си достоявала щяло си да си достоявало щели сте да сте достоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих достоявал бих достоявала бих достоявало бихме достоявали
2 лице би достоявал би достоявала би достоявало бихте достоявали
3 лице би достоявал би достоявала би достоявало биха достоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дос-то-я-вай дос-то-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дос-то-я-вал
непълен член дос-то-я-ва-лия
пълен член дос-то-я-ва-ли-ят
женски род дос-то-я-ва-ла
членувано дос-то-я-ва-ла-та
среден род дос-то-я-ва-ло
членувано дос-то-я-ва-ло-то
множествено число дос-то-я-ва-ли
членувано дос-то-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дос-то-я-вал
женски род дос-то-я-ва-ла
среден род дос-то-я-ва-ло
множествено число дос-то-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род дос-то-я-ващ
непълен член дос-то-я-ва-щия
пълен член дос-то-я-ва-щи-ят
женски род дос-то-я-ва-ща
членувано дос-то-я-ва-ща-та
среден род дос-то-я-ва-що
членувано дос-то-я-ва-що-то
множествено число дос-то-я-ва-щи
членувано дос-то-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

дос-то-я-вай-ки