достояваха

Речник на българския език

1. достояваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

достояваха е производна форма на достоявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. достояваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

достояваха е производна форма на достоявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).