достоява

Речник на българския език

1. достоява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

достоява е производна форма на достоявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. достоява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

достоява е производна форма на достоявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. достоява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

достоява е производна форма на достоявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).