достоявал

Речник на българския език

1. достоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

достоявал е производна форма на достоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. достоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

достоявал е производна форма на достоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. достоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

достоявал е производна форма на достоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. достоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

достоявал е производна форма на достоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).