достоявала

Речник на българския език

1. достоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

достоявала е производна форма на достоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. достоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

достоявала е производна форма на достоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. достоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

достоявала е производна форма на достоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. достоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

достоявала е производна форма на достоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).