достоявало

Речник на българския език

1. достоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

достоявало е производна форма на достоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. достоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

достоявало е производна форма на достоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. достоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

достоявало е производна форма на достоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. достоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

достоявало е производна форма на достоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).