доизтлявам

Речник на българския език

доизтлявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • доизтлъвам
  • доистлъвам
  • доистлявам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-из-т-ля-вам до-из-т-ля-ва-ме
2 лице до-из-т-ля-ваш до-из-т-ля-ва-те
3 лице до-из-т-ля-ва до-из-т-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-из-т-ля-вах до-из-т-ля-вах-ме
2 лице до-из-т-ля-ва до-из-т-ля-вах-те
3 лице до-из-т-ля-ва до-из-т-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-из-т-ля-вах до-из-т-ля-вах-ме
2 лице до-из-т-ля-ва-ше до-из-т-ля-вах-те
3 лице до-из-т-ля-ва-ше до-из-т-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизтлявал съм доизтлявала съм доизтлявало съм доизтлявали сме
2 лице доизтлявал си доизтлявала си доизтлявало си доизтлявали сте
3 лице доизтлявал е доизтлявала е доизтлявало е доизтлявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доизтлявал бях доизтлявала бях доизтлявало бяхме доизтлявали
2 лице беше доизтлявал беше доизтлявала беше доизтлявало бяхте доизтлявали
3 лице беше доизтлявал беше доизтлявала беше доизтлявало бяха доизтлявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доизтлявам ще доизтляваме
2 лице ще доизтляваш ще доизтлявате
3 лице ще доизтлява ще доизтляват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доизтлявал ще съм доизтлявала ще съм доизтлявало ще сме доизтлявали
2 лице ще си доизтлявал ще си доизтлявала ще си доизтлявало ще сте доизтлявали
3 лице ще е доизтлявал ще е доизтлявала ще е доизтлявало ще са доизтлявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доизтлявам щяхме да доизтляваме
2 лице щеше да доизтляваш щяхте да доизтлявате
3 лице щеше да доизтлява щяха да доизтляват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доизтлявал щях да съм доизтлявала щях да съм доизтлявало щяхме да сме доизтлявали
2 лице щеше да си доизтлявал щеше да си доизтлявала щеше да си доизтлявало щяхте да сте доизтлявали
3 лице щеше да е доизтлявал щеше да е доизтлявала щеше да е доизтлявало щяха да са доизтлявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизтлявал съм доизтлявала съм доизтлявало съм доизтлявали сме
2 лице доизтлявал си доизтлявала си доизтлявало си доизтлявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доизтлявал съм доизтлявала съм доизтлявало съм доизтлявали сме
2 лице доизтлявал си доизтлявала си доизтлявало си доизтлявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доизтлявал била съм доизтлявала било съм доизтлявало били сме доизтлявали
2 лице бил си доизтлявал била си доизтлявала било си доизтлявало били сте доизтлявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доизтлявам щяла съм да доизтлявам щяло съм да доизтлявам щели сме да доизтляваме
2 лице щял си да доизтляваш щяла си да доизтляваш щяло си да доизтляваш щели сте да доизтлявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доизтлявал щяла съм да съм доизтлявала щяло съм да съм доизтлявало щели сме да сме доизтлявали
2 лице щял си да си доизтлявал щяла си да си доизтлявала щяло си да си доизтлявало щели сте да сте доизтлявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доизтлявал бих доизтлявала бих доизтлявало бихме доизтлявали
2 лице би доизтлявал би доизтлявала би доизтлявало бихте доизтлявали
3 лице би доизтлявал би доизтлявала би доизтлявало биха доизтлявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-из-т-ля-вай до-из-т-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-т-ля-вал
непълен член до-из-т-ля-ва-лия
пълен член до-из-т-ля-ва-ли-ят
женски род до-из-т-ля-ва-ла
членувано до-из-т-ля-ва-ла-та
среден род до-из-т-ля-ва-ло
членувано до-из-т-ля-ва-ло-то
множествено число до-из-т-ля-ва-ли
членувано до-из-т-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-т-ля-вал
женски род до-из-т-ля-ва-ла
среден род до-из-т-ля-ва-ло
множествено число до-из-т-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-т-ля-ващ
непълен член до-из-т-ля-ва-щия
пълен член до-из-т-ля-ва-щи-ят
женски род до-из-т-ля-ва-ща
членувано до-из-т-ля-ва-ща-та
среден род до-из-т-ля-ва-що
членувано до-из-т-ля-ва-що-то
множествено число до-из-т-ля-ва-щи
членувано до-из-т-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-из-т-ля-вай-ки