доизтлявала

Речник на българския език

1. доизтлявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизтлявала е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизтлявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизтлявала е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизтлявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизтлявала е производна форма на доизтлявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизтлявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизтлявала е производна форма на доизтлявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).