доизтлявал е

Речник на българския език

1. доизтлявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал е е производна форма на доизтлявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизтлявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал е е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизтлявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал е е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).