доизтлявал си

Речник на българския език

1. доизтлявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал си е производна форма на доизтлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизтлявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал си е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизтлявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал си е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).