доизтлявало

Речник на българския език

1. доизтлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизтлявало е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизтлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизтлявало е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизтлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизтлявало е производна форма на доизтлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизтлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизтлявало е производна форма на доизтлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).