доизтлявал

Речник на българския език

1. доизтлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизтлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтлявал е производна форма на доизтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизтлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизтлявал е производна форма на доизтлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизтлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизтлявал е производна форма на доизтлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).