дивея

Речник на българския език

дивѐя непреходен глагол от несвършен вид (тип 160ii) редактиране

Значение

дивѐеш, мин. св. дивя̀х, мин. прич. дивя̀л, несв.
1. Живея примитивно, откъснато.
2. Проявявам се като див, невъзпитан човек.
3. Жарг. Веселя се буйно, щурея.

Грешни изписвания (3)

  • девеъ
  • девея
  • дивеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ди-вея ди-ве-ем
2 лице ди-ве-еш ди-ве-е-те
3 лице ди-вее ди-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ди-вях ди-вях-ме
2 лице ди-вя ди-вях-те
3 лице ди-вя ди-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ди-ве-ех ди-ве-ех-ме
2 лице ди-ве-е-ше ди-ве-ех-те
3 лице ди-ве-е-ше ди-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дивял съм дивяла съм дивяло съм дивели сме
2 лице дивял си дивяла си дивяло си дивели сте
3 лице дивял е дивяла е дивяло е дивели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дивял бях дивяла бях дивяло бяхме дивели
2 лице беше дивял беше дивяла беше дивяло бяхте дивели
3 лице беше дивял беше дивяла беше дивяло бяха дивели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дивея ще дивеем
2 лице ще дивееш ще дивеете
3 лице ще дивее ще дивеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дивял ще съм дивяла ще съм дивяло ще сме дивели
2 лице ще си дивял ще си дивяла ще си дивяло ще сте дивели
3 лице ще е дивял ще е дивяла ще е дивяло ще са дивели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дивея щяхме да дивеем
2 лице щеше да дивееш щяхте да дивеете
3 лице щеше да дивее щяха да дивеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дивял щях да съм дивяла щях да съм дивяло щяхме да сме дивели
2 лице щеше да си дивял щеше да си дивяла щеше да си дивяло щяхте да сте дивели
3 лице щеше да е дивял щеше да е дивяла щеше да е дивяло щяха да са дивели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дивеел съм дивеела съм дивеело съм дивеели сме
2 лице дивеел си дивеела си дивеело си дивеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дивял съм дивяла съм дивяло съм дивели сме
2 лице дивял си дивяла си дивяло си дивели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дивял била съм дивяла било съм дивяло били сме дивели
2 лице бил си дивял била си дивяла било си дивяло били сте дивели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дивея щяла съм да дивея щяло съм да дивея щели сме да дивеем
2 лице щял си да дивееш щяла си да дивееш щяло си да дивееш щели сте да дивеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дивял щяла съм да съм дивяла щяло съм да съм дивяло щели сме да сме дивели
2 лице щял си да си дивял щяла си да си дивяла щяло си да си дивяло щели сте да сте дивели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дивял бих дивяла бих дивяло бихме дивели
2 лице би дивял би дивяла би дивяло бихте дивели
3 лице би дивял би дивяла би дивяло биха дивели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ди-вей ди-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-вял
непълен член ди-ве-лия
пълен член ди-ве-ли-ят
женски род ди-вя-ла
членувано ди-вя-ла-та
среден род ди-вя-ло
членувано ди-вя-ло-то
множествено число ди-ве-ли
членувано ди-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-ве-ел
женски род ди-ве-е-ла
среден род ди-ве-е-ло
множествено число ди-ве-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-ве-ещ
непълен член ди-ве-е-щия
пълен член ди-ве-е-щи-ят
женски род ди-ве-е-ща
членувано ди-ве-е-ща-та
среден род ди-ве-е-що
членувано ди-ве-е-що-то
множествено число ди-ве-е-щи
членувано ди-ве-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ди-ве-ей-ки