дивя

Речник на българския език

1. дивя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дивя е производна форма на дивея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дивя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дивя е производна форма на дивея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).