дивеещ

Речник на българския език

1. дивѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • девеешт
  • девеещ
  • девеишт
  • девеищ
  • дивеешт
  • дивеишт
  • дивеищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ве-ещ
непълен член ди-ве-е-щия
пълен член ди-ве-е-щи-ят
ж. р. ди-ве-е-ща
членувано ди-ве-е-ща-та
ср. р. ди-ве-е-що
членувано ди-ве-е-що-то
мн. ч. ди-ве-е-щи
членувано ди-ве-е-щи-те

2. дивеещ — сег. деят. прич. м. р.

дивеещ е производна форма на дивея (сег. деят. прич. м. р.).