дивеещият

Речник на българския език

1. дивеещият — м. р. пълен член

дивеещият е производна форма на дивеещ (м. р. пълен член).

2. дивеещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

дивеещият е производна форма на дивея (сег. деят. прич. м. р. пълен член).