дивяха

Речник на българския език

1. дивяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дивяха е производна форма на дивея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дивяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дивяха е производна форма на дивя се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).