гражданин

Речник на българския език

гра̀жданин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. гра̀ждани, м.
1. Лице, което е родено и/или живее в град 2 . 2. Жител, поданик на една държава. Български гражданин.
същ. умал. гра̀жданче, мн. гра̀жданчета, ср.
прил. гра̀ждански, гра̀жданска, гра̀жданско, мн. гра̀ждански.
Гражданска война.Спец. Война вътре в една държава по политически или етнически причини.
Граждански брак.Спец. Брак, който се сключва в държавна, а не църковна институция.
Граждански иск.Спец. В правото — искане пред съда за уреждане на спор между гражданите.

Грешни изписвания (3)

  • гражданен
  • граждънен
  • граждънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. граж-да-нин
непълен член граж-да-ни-на
пълен член граж-да-ни-нът
мн.ч. граж-да-ни
членувано граж-да-ни-те
бройна форма граж-да-ни
звателна форма граж-да-ни-но