поданик

Речник на българския език

по̀даник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. по̀даници, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите ѝ.

Грешни изписвания (3)

  • поданек
  • подънек
  • подъник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-да-ник
непълен член по-да-ни-ка
пълен член по-да-ни-кът
мн.ч. по-да-ни-ци
членувано по-да-ни-ци-те
бройна форма по-да-ни-ци
звателна форма по-да-ни-ко