избирател

Речник на българския език

избира̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

избира̀телят, избира̀теля, мн. избира̀тели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не отидоха да гласуват.

Грешни изписвания (7)

  • езберател
  • езбератил
  • езбирател
  • езбиратил
  • изберател
  • избератил
  • избиратил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-би-ра-тел
непълен член из-би-ра-те-ля
пълен член из-би-ра-те-лят
мн.ч. из-би-ра-те-ли
членувано из-би-ра-те-ли-те
бройна форма из-би-ра-те-ли
звателна форма из-би-ра-те-лю