данъкоплатец

Речник на българския език

данъкопла̀тец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. данъкопла̀тци, м. Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме.

Грешни изписвания (15)

  • данакоплатец
  • данакоплатиц
  • данакуплатец
  • данакуплатиц
  • данъкоплатиц
  • данъкуплатец
  • данъкуплатиц
  • дънакоплатец
  • дънакоплатиц
  • дънакуплатец
  • дънакуплатиц
  • дънъкоплатец
  • дънъкоплатиц
  • дънъкуплатец
  • дънъкуплатиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-нъ-коп-ла-тец
непълен член да-нъ-коп-ла-те-ца
пълен член да-нъ-коп-ла-те-цът
мн.ч. да-нъ-коп-лат-ци
членувано да-нъ-коп-лат-ци-те
бройна форма да-нъ-коп-лат-ци
звателна форма да-нъ-коп-ла-те-цо