обита̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
обита̀телят, обита̀теля, мн. обита̀тели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум.
Грешни изписвания (7)
- обетател
- обетатил
- обитатил
- убетател
- убетатил
- убитател
- убитатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оби-та-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | оби-та-те-ля | |
| пълен член | оби-та-те-лят | |
| мн.ч. | оби-та-те-ли | |
| членувано | оби-та-те-ли-те | |
| бройна форма | оби-та-те-ли | |
| звателна форма | оби-та-те-лю | |