обитател

Речник на българския език

обита̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

обита̀телят, обита̀теля, мн. обита̀тели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум.

Грешни изписвания (7)

  • обетател
  • обетатил
  • обитатил
  • убетател
  • убетатил
  • убитател
  • убитатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-та-тел
непълен член оби-та-те-ля
пълен член оби-та-те-лят
мн.ч. оби-та-те-ли
членувано оби-та-те-ли-те
бройна форма оби-та-те-ли
звателна форма оби-та-те-лю