жител

Речник на българския език

жѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

жѝтелят, жѝтеля, мн. жѝтели, м.
1. Лице, което живее постоянно в една страна, в едно населено място, един квартал и под. Колко жители има България? Жителите на града.
2. Обитател на къща, блок и др.
3. Лице, административно регистрирано в град или село. Жител съм на Русе.
прил. жѝтелски, жѝтелска, жѝтелско, мн. жѝтелски.

Грешни изписвания (1)

  • житил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-тел
непълен член жи-те-ля
пълен член жи-те-лят
мн.ч. жи-те-ли
членувано жи-те-ли-те
бройна форма жи-те-ли
звателна форма жи-те-лю