възведа

Речник на българския език

възведа преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-ве-да въз-ве-дем
2 лице въз-ве-деш въз-ве-де-те
3 лице въз-ве-де въз-ве-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-ве-дох въз-ве-дох-ме
2 лице въз-ве-де въз-ве-дох-те
3 лице въз-ве-де въз-ве-до-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ве-дях въз-ве-дях-ме
2 лице въз-ве-де-ше въз-ве-дях-те
3 лице въз-ве-де-ше въз-ве-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвел съм възвела съм възвело съм възвели сме
2 лице възвел си възвела си възвело си възвели сте
3 лице възвел е възвела е възвело е възвели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвел бях възвела бях възвело бяхме възвели
2 лице беше възвел беше възвела беше възвело бяхте възвели
3 лице беше възвел беше възвела беше възвело бяха възвели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възведа ще възведем
2 лице ще възведеш ще възведете
3 лице ще възведе ще възведат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвел ще съм възвела ще съм възвело ще сме възвели
2 лице ще си възвел ще си възвела ще си възвело ще сте възвели
3 лице ще е възвел ще е възвела ще е възвело ще са възвели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възведа щяхме да възведем
2 лице щеше да възведеш щяхте да възведете
3 лице щеше да възведе щяха да възведат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвел щях да съм възвела щях да съм възвело щяхме да сме възвели
2 лице щеше да си възвел щеше да си възвела щеше да си възвело щяхте да сте възвели
3 лице щеше да е възвел щеше да е възвела щеше да е възвело щяха да са възвели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възведял съм възведяла съм възведяло съм възведели сме
2 лице възведял си възведяла си възведяло си възведели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвел съм възвела съм възвело съм възвели сме
2 лице възвел си възвела си възвело си възвели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвел била съм възвела било съм възвело били сме възвели
2 лице бил си възвел била си възвела било си възвело били сте възвели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възведа щяла съм да възведа щяло съм да възведа щели сме да възведем
2 лице щял си да възведеш щяла си да възведеш щяло си да възведеш щели сте да възведете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвел щяла съм да съм възвела щяло съм да съм възвело щели сме да сме възвели
2 лице щял си да си възвел щяла си да си възвела щяло си да си възвело щели сте да сте възвели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвел бих възвела бих възвело бихме възвели
2 лице би възвел би възвела би възвело бихте възвели
3 лице би възвел би възвела би възвело биха възвели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-ве-ди въз-ве-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-ве-ден
непълен член въз-ве-де-ния
пълен член въз-ве-де-ни-ят
женски род въз-ве-де-на
членувано въз-ве-де-на-та
среден род въз-ве-де-но
членувано въз-ве-де-но-то
множествено число въз-ве-де-ни
членувано въз-ве-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-вел
непълен член въз-ве-лия
пълен член въз-ве-ли-ят
женски род въз-ве-ла
членувано въз-ве-ла-та
среден род въз-ве-ло
членувано въз-ве-ло-то
множествено число въз-ве-ли
членувано въз-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ве-дял
женски род въз-ве-дя-ла
среден род въз-ве-дя-ло
множествено число въз-ве-де-ли