възвело е

Речник на българския език

1. възвело е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвело е е производна форма на възведа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвело е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвело е е производна форма на възведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).