възведяло

Речник на българския език

1. възведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възведяло е производна форма на възведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възведяло е производна форма на възведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).