възвел

Речник на българския език

1. възвел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвел е производна форма на възведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвел — мин. деят. св. прич. м. р.

възвел е производна форма на възведа (мин. деят. св. прич. м. р.).