възвело

Речник на българския език

1. възвело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвело е производна форма на възведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвело — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвело е производна форма на възведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).