възвели

Речник на българския език

1. възвели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възвели е производна форма на възведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възвели е производна форма на възведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).