броя

Речник на българския език

1. броя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 175ti) редактиране

Значение

броѝш, мин. св. броѝх, мин. прич. броѝл, несв.
1. Изреждам числата в последователен ред. Мога да броя до сто.
2. Кого, какво. Определям количеството единици в една съвкупност. Сядаше и броеше парите си. Дълго брои овцете, но една все не му излизаше.
3. Имам, съдържам, наброявам. Селото брои към сто къщи.
4. Разг. Плащам в брой. Ще ми броиш сто хиляди и е твоя.
5. Разг. Кого/какво, За какво. Определям, приемам, смятам. Той изобщо не ме брои за човек.
броя се.За какъв/за какво. Самоопределям се, смятам се. И той се брои за писател! • Броим се на пръсти. Разг. Малко сме. На пръсти се броят хубавите ресторанти тук. • Броят ми се ребрата. Разг. Много съм слаб. Каква работа чакаш от него, не виждаш ли, че му се броят ребрата.

Грешни изписвания (4)

  • бройа
  • бройъ
  • бруйа
  • бруйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице броя бро-им
2 лице бро-иш бро-и-те
3 лице брои бро-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бро-их бро-их-ме
2 лице брои бро-их-те
3 лице брои бро-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бро-ях бро-ях-ме
2 лице бро-е-ше бро-ях-те
3 лице бро-е-ше бро-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице броил съм броила съм броило съм броили сме
2 лице броил си броила си броило си броили сте
3 лице броил е броила е броило е броили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях броил бях броила бях броило бяхме броили
2 лице беше броил беше броила беше броило бяхте броили
3 лице беше броил беше броила беше броило бяха броили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще броя ще броим
2 лице ще броиш ще броите
3 лице ще брои ще броят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм броил ще съм броила ще съм броило ще сме броили
2 лице ще си броил ще си броила ще си броило ще сте броили
3 лице ще е броил ще е броила ще е броило ще са броили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да броя щяхме да броим
2 лице щеше да броиш щяхте да броите
3 лице щеше да брои щяха да броят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм броил щях да съм броила щях да съм броило щяхме да сме броили
2 лице щеше да си броил щеше да си броила щеше да си броило щяхте да сте броили
3 лице щеше да е броил щеше да е броила щеше да е броило щяха да са броили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице броял съм брояла съм брояло съм броели сме
2 лице броял си брояла си брояло си броели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице броил съм броила съм броило съм броили сме
2 лице броил си броила си броило си броили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм броил била съм броила било съм броило били сме броили
2 лице бил си броил била си броила било си броило били сте броили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да броя щяла съм да броя щяло съм да броя щели сме да броим
2 лице щял си да броиш щяла си да броиш щяло си да броиш щели сте да броите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм броил щяла съм да съм броила щяло съм да съм броило щели сме да сме броили
2 лице щял си да си броил щяла си да си броила щяло си да си броило щели сте да сте броили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих броил бих броила бих броило бихме броили
2 лице би броил би броила би броило бихте броили
3 лице би броил би броила би броило биха броили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
брой брой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род бро-ен
непълен член бро-е-ния
пълен член бро-е-ни-ят
женски род бро-е-на
членувано бро-е-на-та
среден род бро-е-но
членувано бро-е-но-то
множествено число бро-е-ни
членувано бро-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бро-ил
непълен член бро-и-лия
пълен член бро-и-ли-ят
женски род бро-и-ла
членувано бро-и-ла-та
среден род бро-и-ло
членувано бро-и-ло-то
множествено число бро-и-ли
членувано бро-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бро-ял
женски род бро-я-ла
среден род бро-я-ло
множествено число бро-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бро-ящ
непълен член бро-я-щия
пълен член бро-я-щи-ят
женски род бро-я-ща
членувано бро-я-ща-та
среден род бро-я-що
членувано бро-я-що-то
множествено число бро-я-щи
членувано бро-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бро-ей-ки

2. броя — ед. ч. непълен член

броя е производна форма на брой (ед. ч. непълен член).

3. броя — бройна форма

броя е производна форма на брой (бройна форма).