брояла

Речник на българския език

1. брояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брояла е производна форма на броя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. брояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

брояла е производна форма на броя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).